Риба Белица

Белицата е сладководна риба и широко разпространена из Европа, където условията и начина й на живот предполагат достигане на големите размери. По нашите водоеми обитава река Дунав, река Камчия и някои мъртвици. Рибата е от рода на семейство шарани и притежава сходна структура с тази на платиката. На вид белицата е със сребристи люспи и сплескано от страни тяло. Размерите й достигат 35 см на дължина и тежест около 1 кг. Тялото е съразмерно с главата и опашката. Притежава едри люспи и червени или обагрени в оранжево плавници. Има малка уста и големи очи. Краската по гърба е сива преливаща в синя, а по краищата опушена в сиво.

Белицата обитава дъната на водоемите, ленива риба е и се прехранва с микроорганизми, пиявици, червеи и личинки. Улова и забелязването и стават лесно, защото движейки се по дъното, тя смуче тиня, която филтрира. Това води до образуване на множество мехурчета по повърхността.

За лов на белица, подходящи дни са тези, в които има лека облачност. Тази риба не обитава на всякъде, но я има по местата, където се среща платиката.

Ловува се за стръв на каракуда и платика, а тя самата се хваща на захранка от намачкан хляб, качамак, бели червей, кускус, те са и най-подходяща примамка. След като е захапала влакното не оказва голяма съпротива, защото има нежно небце и може да се откачи. Тя прави специфично завъртане, което я поставя с главата надолу.
Има още

Риба Блескавец

Речна риба от семейство шарани – Блескавец. Има голямо сходство с уклея. Живее по горните течения на реките, където притока на кислород е голям.

Блескавеца е изключително красива риба. Цветовете му са в сиво и зелено с преливащи се в точки ивици. Люспите му са здрави и сребристи. Плавниците опушено сиви с жълт нюанс. По време на размножителния период рибата се обагря дори по-силно.

На размери достига до 15 см и тежи до 60 грама. Формата на тялото му е сплескана и по-висока от тази на уклея. За разлика от събрата си – уклея, блескавеца има двойна линия от страни, с черни и успоредни точици. Главата на Блескавеца е широка и не се издава в долната челюст.

Красивата рибка достига 6 до 8 години живот. Храни се с водорасли, мамараци и личинки.
Има още

Риба Блескавец

Речна риба от семейство шарани – Блескавец. Има голямо сходство с уклея. Живее по горните течения на реките, където притока на кислород е голям.

Блескавеца е изключително красива риба. Цветовете му са в сиво и зелено с преливащи се в точки ивици. Люспите му са здрави и сребристи. Плавниците опушено сиви с жълт нюанс. По време на размножителния период рибата се обагря дори по-силно.

На размери достига до 15 см и тежи до 60 грама. Формата на тялото му е сплескана и по-висока от тази на уклея. За разлика от събрата си – уклея, блескавеца има двойна линия от страни, с черни и успоредни точици. Главата на Блескавеца е широка и не се издава в долната челюст.
Има още

Риба Бабушка

Една от най-срещаните риби сред семейство шарани е бабушка.

Вида и е представен в голямо разнообразие, според начина на живот и условията. За първи път се появвява в сладководни води в Австралия и Северна Америка, но там е смятана за вредител. У нашите водоеми бабушка е обект за спортен риболов и се среща често. Живее в големи ята по езера и язовири, може да се намери и в бавнотечащи реки.

На външен вид много прилича на червеноперка, но е погрешно да се бърка с нея. Характерна е с типично сплескано тяло, а малките и имат вретеновидни форми. На размери достига до 40 см, като най-често виждани бабушки са с дължина 10-20 см, а килограмите и задминават 1 кг. По гърба е обагрена в сиви и зелени тонове, понякога кафяво и зелено, преливащи в тъмен оттенък. Люспите й са сребърни с ивица по цялата дължина на тялото. Опашката и перките на бабушката са сиво-зелени, понякога и червени, с напредване във възрастта. Плавниците са в червени цветове, а перката на края в оранжево-червена.

Бабушката има отличително малка глава, тъпа муцунка, очите са оранжеви, за разлика от двойничката й червеноперка, която е с жълти такива.

Прехраната на бабушката се състои от червей, личинки, насекоми и водорасли. Обитава места с голяма растителност, като се адаптира към цветовете им. Склонна е да създава хибридно поколение, поради предимството, че хайвера може да се опложда от други мъжки.

Малките бабушки служат за стръв на костур, бяла риба, щука и сом.

За захранка на бабушката служи намачкан хляб и кюспе, понякога замесени с глина. Пакетираните захранки са идеална примамка и от далеч привличат вниманието й. Захранка за бабушка се прави на често и на едни и същи места. Подхранката е обичайната от жито, кускус, бял или торен червей, качамак.

Бабушката е лесна и приятна за улов, а това я прави предпочитана риба за улов, в случаи, че с други не се получава.

Характерно за улова на плувка е, че се засича при устойчиво повличане и със стабилно водене.
Има още

Риба Бел амур

Азия е родината на бел амур. Обитава чистите реки на Усури, Амур в Далечния Изток. В Европя и Америка започва да се развъжда изкуствено, а в България се появява едва през 1964 г. Днес в Дунавския регион се наблюдават естествени популации на бел амур.

Благодарение на изключителни качества и внушителни размери тази риба и буди невъобразим възторг сред рибарите.

Позната още като речен кефал, белия амур достига до 35 кг и 120-130 см. Притежава следните характеристики: тяло с форма на торпедо, широка глава, закръглени плавници, опушени в сиво и едри люспи. Опашката на белия амур е изрязана много навътре и има форма на стрела. Главата му сравнена с тази на двойника му е по-малка, капаците на хрилете са набраздени. Амура се числи също към семейството на шарани, но е великан сред цялото рибно царство.

Обитава топли води и затова се среща главно през лятото. Храни се със зоопланктони, водорасли и тръстика. Може да опасе огромни плантации от тях, в резултат на силната си захапка.

Улова на бел амур е колкото гордост и голяма доза късмет за рибарите, така и тежък труд свързан с много физическа работа.

Лови се в типичен спортен стил. Притежава силен замах и спомага за само-засичането си, което трябва да е съпроводено от стабилно забиване на куката.

За улова му на тежко може да се ползва подхранка от качамак, жито, кюспе, млечна царевица. Линията е на долно утежняване и чепаре. Две куки и млечна царевица са идеален избор, а жилото трябва да е свободно. Белият амур се поддава и на кюспе приложено за стръв или няколко домата.
Има още

Риба бяла Мряна

Бялата мряна в България се среща главно в река Дунав и притоците й. Някога популацията й е стартирала в Искър, а с годините нещата са се променяли.

Бяла мряна е едра и силна риба, която обитава основно дъната на водоемите, като отлично се справя в течащите води. Тялото й е с цилиндрична форма, сплескана предна част и мощна конструкция. Люспите по тялото й са едри и здрави, отличен плувец е в бързи води. Размерите на бяла мряна достигат до 100 сантиметра, а тежестта 6 до 8 кг. Формата на главата й е конусовидна, устата й се отваря отдолу и има мустачета. Очите са малки. Притежава назъбен лъч и отвесно наклонена перка на гърба. Аналната перка е сходна с тази на шарана и прибрана около тялото. Цвета на коремните плавници и крайната перка са в жълто и оранжево, а по гръбния и опашния плавник е в сиво и кафяво. Корема на бялата мряна е светлобежов, а гърба тъмен в кафяво или златно-зелен тон.

Бялата мряна яде всичко и главно животни, сред които мекотели и насекоми.

При засичане на бяла мряна тя повлича към дъното, сменяйки посоката с големи махове. За целта са нужни здрави влакна

На дъно, улова й е много по-сигурен. Засича се мигновено и рязко.

Най-подходящо време за улова и е ранната сутрин в топлите месеци.
Има още

Бяла Риба

В река Дунав и в други големи реки, наличието на Бяла риба е факт. Рибата е срещана и в сладки и в солени води, а размножителния процес се извършва само в сладководни води. У нас бяла риба е развъждана изкуствено. В язовири: „Лобош”, “Искър”, „Тракиец”, “Батак”, “Пясъчник”, “Копринка”, “Сопот”. Обитава бистра вода с чакълести, глинени или каменисти дъна.

Тази риба е хищник и спада към костурови риби. Тя се прехранва главно с плевелни рибки.

Размерите на бялата риба достигат дължина от 130 см и тежи от 12 до 20 кг. Формата на тялото й е вретеновидна с два броя перки на гърба, тъмни петна под формата на ивица и бодливи лъчи. Люспите й са дребни и пътно захванати по тялото. Главата й е конусовидна, а устата голяма, силна и пълна с дребни и остри като иглички зъби.

Горната част от тялото на бяла риба е в характерен тъмен сив и зеленикав цвят, понякога и кафяв цвят, корема е светъл.

Рибата е отличен плувец нощем, благодарение на големите очи.

Движи се в ята и улова й сутрин рано или в облачни дни е най-подходящ.

Засичането на бяла риба става след леко изчакване от няколко секунди, в които тя поглъща стръвта и тръгва към дъното.

За улов на леко в дълбоки води се използва жива рибка, подвижна плувка, повод и карабинер.

При класически метод е нужна дълбочина от 3,5 м, изчистена линия, дребна сачма и фиксирана плувка. Това спомага да се заглуши бдителния поглед на хищника над фактите.
Има още

Риба Виюн

Риба Виюн обитава река Дунав и притоците на Искър, Осъм, Огоста, Янтра, Вит, Русенски Лом и Войнишка. По данни в миналото се е срещала и в горните течения на Роман, Янтра, река Струма, езерата Сребърна и Шабленско. Разпространението й в годините намаляло значително и днес може да се види главно в река Дунав. За окончателното и изчезване в езеро Сребърна, Шабленското езеро и река Струма няма потвърдени данни, но и не е виждана отдавна.

Змиевидната риба Виюн се е появила от Местообитания. Обитавала е постоянни сладководни реки, езера и блата, както и крайбрежните сладководни лагуни.

Среща се в бавнотечащи или застояли води, с тинесто и песъкливо дъно.

Рибата с форма на змийче е от семейството на виюнови, които спадат към гулеш, с латинското наименование Noemacheilus barbatulus и щипок, наричан още Cobitis taenia. От семейството на виюнови, риба виюн е най-голяма и това я прави изключителна жива стръв.

Характерно за външността й са дребните люспи, форма на змия с тъмни и успоредни ивици. Цялата е кафява. На устата има мустаци, които помагат за търсене на храна.
Има още

Дебелоустното кафяво попче

Вида риба – дебелоустното кафяво попче се отнася към семейството на костни риби. Характерно за този род рибки са коремните перки, които се преливат във вендузи и спомагат прилепването на рибата по дъното на водоема. От тук идва и наречието им. В Черно море е най-голямата група защитени екземпляри, към семейството на попчетата се отнасят, осем вида, които са в книгата за опазване и те са – Дългоопашато попче, Малко попче (Pomatoschistus minutus),

Тревно попче (Zosterisessor ophiocephalus), Ивичесто попче (Gobius bucchichi), Мраморно попче (Proterorhinus marmoratus),

Стронгил (Neogobius melanostomus), Сирман (Neogobius syrman), Змиевидно попче (Gobius cobitis), Ратан (Neogobius ratan) и Лихнус (Mesogobius Batrachocephalus).

Характерно за всичките няколко вида попчета е размера вариращ към 12 см. Дебелоустното кафяво попче достига максимум от 20 см и тежи 120 грама. Обитава главно сверената част на морското ни крайбрежие и обратно на очакванията по устията на реките липсва. Предпочита чакълести дъна, от които набавя храната си.
Има още

Дунавска пъстърва

Дунавска пъстърва, както говори наймениванието й обитава река Дунав. Среща се по средното и горно течение на реката и притоците му, както и в някои езера. Никога не навлиза в морето. Отнася се към семейство пъстърви, но се отличава значително от останалите от рода си.

Има удължено тяло с пъстри краски по гърба от кафяво, кафяво-зелено, сребристо в страните и меден оттенък, тъмни овални петънца, с форми на лунички или полукръгове. Главата й е сплескана, люспите дребни и обгръщащи цялото тяло, а перките са изнесени много назад. По време на размножителния период пъстървата се обагря в медни и червени окраски.

Дунавска пъстърва достига размножителна възраст през 4-тата година от възрастта. Размерите й тогава са към 60 см и 2 до 3 кг.

Малките, новоизлюпени рибки имат по 8-9 тъмни ивици по страните на телата си. Прехранват се с липана и малки шаранови риби и достигат от 100 до 140 грама и дължина 12 до 15 см.

Прехраната на Дунавска пъстърва се състои от жива едра плячка. Тя е хищник и улова на скобари от половин килограм не е проблем. Наред с тях ядат речни кефали, мрени, кленове, лещанки, главочи и др.
Има още