Риба Виюн

Риба Виюн обитава река Дунав и притоците на Искър, Осъм, Огоста, Янтра, Вит, Русенски Лом и Войнишка. По данни в миналото се е срещала и в горните течения на Роман, Янтра, река Струма, езерата Сребърна и Шабленско. Разпространението й в годините намаляло значително и днес може да се види главно в река Дунав. За окончателното и изчезване в езеро Сребърна, Шабленското езеро и река Струма няма потвърдени данни, но и не е виждана отдавна.

Змиевидната риба Виюн се е появила от Местообитания. Обитавала е постоянни сладководни реки, езера и блата, както и крайбрежните сладководни лагуни.

Среща се в бавнотечащи или застояли води, с тинесто и песъкливо дъно.

Рибата с форма на змийче е от семейството на виюнови, които спадат към гулеш, с латинското наименование Noemacheilus barbatulus и щипок, наричан още Cobitis taenia. От семейството на виюнови, риба виюн е най-голяма и това я прави изключителна жива стръв.

Характерно за външността й са дребните люспи, форма на змия с тъмни и успоредни ивици. Цялата е кафява. На устата има мустаци, които помагат за търсене на храна.

На размери достига 150 грама и дължина от 35 см. Има способност да реагира на времето и е отличен индикатор за предстоящи аномалии.

Храни се с ларви и мекотели, набавяйки си ги, чрез чувствителните мустачки по тинестото дъно.

Лови се на стръв от торен червей, а нейното месо е бяло и крехко без тинест дъх. Поради чувствителността й към замърсявания вида е все по-рядко срещан, което я поставя в книгата за защитени екземпляри.