Бялата мряна в България се среща главно в река Дунав и притоците й. Някога популацията й е стартирала в Искър, а с годините нещата са се променяли.

Бяла мряна е едра и силна риба, която обитава основно дъната на водоемите, като отлично се справя в течащите води. Тялото й е с цилиндрична форма, сплескана предна част и мощна конструкция. Люспите по тялото й са едри и здрави, отличен плувец е в бързи води. Размерите на бяла мряна достигат до 100 сантиметра, а тежестта 6 до 8 кг. Формата на главата й е конусовидна, устата й се отваря отдолу и има мустачета. Очите са малки. Притежава назъбен лъч и отвесно наклонена перка на гърба. Аналната перка е сходна с тази на шарана и прибрана около тялото. Цвета на коремните плавници и крайната перка са в жълто и оранжево, а по гръбния и опашния плавник е в сиво и кафяво. Корема на бялата мряна е светлобежов, а гърба тъмен в кафяво или златно-зелен тон.

Бялата мряна яде всичко и главно животни, сред които мекотели и насекоми.

При засичане на бяла мряна тя повлича към дъното, сменяйки посоката с големи махове. За целта са нужни здрави влакна

На дъно, улова й е много по-сигурен. Засича се мигновено и рязко.

Най-подходящо време за улова и е ранната сутрин в топлите месеци.

Такъмите, които са нужни за риболов на бяла мряна са прът с шпойка. За захранка е подходящо постоянна такава. Рибата винаги се връща на местата, където е намерила първоначално храна. Прътът трябва да е устойчив с дължина 50 метра. За влакно, добър размер е от 0,30; куките може да са №4, №6, в зависимост от стръвта, може и №8. Поставя се голяма тежест, а за лов в Дунава плоска, с цел да не излезе на брега.

Бялата мряна има страхотни кулинарни качества, благодарение на бялото месо. Дискомфорт може да създадат малките костици. Пържена на шайби и печена на фурна е най-голям деликатес.