Риба Бел амур

Азия е родината на бел амур. Обитава чистите реки на Усури, Амур в Далечния Изток. В Европя и Америка започва да се развъжда изкуствено, а в България се появява едва през 1964 г. Днес в Дунавския регион се наблюдават естествени популации на бел амур.

Благодарение на изключителни качества и внушителни размери тази риба и буди невъобразим възторг сред рибарите.

Позната още като речен кефал, белия амур достига до 35 кг и 120-130 см. Притежава следните характеристики: тяло с форма на торпедо, широка глава, закръглени плавници, опушени в сиво и едри люспи. Опашката на белия амур е изрязана много навътре и има форма на стрела. Главата му сравнена с тази на двойника му е по-малка, капаците на хрилете са набраздени. Амура се числи също към семейството на шарани, но е великан сред цялото рибно царство.

Обитава топли води и затова се среща главно през лятото. Храни се със зоопланктони, водорасли и тръстика. Може да опасе огромни плантации от тях, в резултат на силната си захапка.

Улова на бел амур е колкото гордост и голяма доза късмет за рибарите, така и тежък труд свързан с много физическа работа.

Лови се в типичен спортен стил. Притежава силен замах и спомага за само-засичането си, което трябва да е съпроводено от стабилно забиване на куката.

За улова му на тежко може да се ползва подхранка от качамак, жито, кюспе, млечна царевица. Линията е на долно утежняване и чепаре. Две куки и млечна царевица са идеален избор, а жилото трябва да е свободно. Белият амур се поддава и на кюспе приложено за стръв или няколко домата.

Някой рибари използват най-добри шаранджийски пръти и се отдават на постоянство в улова за бял амур.

Влакното трябва да е с дебелина от 0,35 или 0,40. Куките с номера №2 и №1 за единични и за тройки. Съобразявайки теченията, които обитава белия амур, то задължително е да се използва олово.

Месото на белия амур е вкусно и познато на всички от магазини и ресторанти. Месото е бяло и не тлъсто. Един от специалитетите за приготвянето му е запичане на бавна фурна.