Риба Белица

Белицата е сладководна риба и широко разпространена из Европа, където условията и начина й на живот предполагат достигане на големите размери. По нашите водоеми обитава река Дунав, река Камчия и някои мъртвици. Рибата е от рода на семейство шарани и притежава сходна структура с тази на платиката. На вид белицата е със сребристи люспи и сплескано от страни тяло. Размерите й достигат 35 см на дължина и тежест около 1 кг. Тялото е съразмерно с главата и опашката. Притежава едри люспи и червени или обагрени в оранжево плавници. Има малка уста и големи очи. Краската по гърба е сива преливаща в синя, а по краищата опушена в сиво.

Белицата обитава дъната на водоемите, ленива риба е и се прехранва с микроорганизми, пиявици, червеи и личинки. Улова и забелязването и стават лесно, защото движейки се по дъното, тя смуче тиня, която филтрира. Това води до образуване на множество мехурчета по повърхността.

За лов на белица, подходящи дни са тези, в които има лека облачност. Тази риба не обитава на всякъде, но я има по местата, където се среща платиката.

Ловува се за стръв на каракуда и платика, а тя самата се хваща на захранка от намачкан хляб, качамак, бели червей, кускус, те са и най-подходяща примамка. След като е захапала влакното не оказва голяма съпротива, защото има нежно небце и може да се откачи. Тя прави специфично завъртане, което я поставя с главата надолу.

Нужни такъми за улов на белица са прът на леко; телескоп среден клас, над 4 м, в много от случаите се използват такива с макара или водач, които се поставят на разстояние 35 – 40 см; подвижна плувка; влакно за линията тънко от 16; куките трябва да са бели на цвят, прави и остри с номерация 12 и 16; За утежняване се поставят сачми с размери за едър и среден клас.

Кулинарните качества на белицата са най-добри, когато е пържена. С помощта на чеснов сос се подправя и убива тинестия дъх. Рибата има голям брой малки костици, чието стопяване става лесно при пържене, разделена на две части по цялата дължината на гръбнака.