Дунавска пъстърва

Дунавска пъстърва, както говори наймениванието й обитава река Дунав. Среща се по средното и горно течение на реката и притоците му, както и в някои езера. Никога не навлиза в морето. Отнася се към семейство пъстърви, но се отличава значително от останалите от рода си.

Има удължено тяло с пъстри краски по гърба от кафяво, кафяво-зелено, сребристо в страните и меден оттенък, тъмни овални петънца, с форми на лунички или полукръгове. Главата й е сплескана, люспите дребни и обгръщащи цялото тяло, а перките са изнесени много назад. По време на размножителния период пъстървата се обагря в медни и червени окраски.

Дунавска пъстърва достига размножителна възраст през 4-тата година от възрастта. Размерите й тогава са към 60 см и 2 до 3 кг.

Малките, новоизлюпени рибки имат по 8-9 тъмни ивици по страните на телата си. Прехранват се с липана и малки шаранови риби и достигат от 100 до 140 грама и дължина 12 до 15 см.

Прехраната на Дунавска пъстърва се състои от жива едра плячка. Тя е хищник и улова на скобари от половин килограм не е проблем. Наред с тях ядат речни кефали, мрени, кленове, лещанки, главочи и др.

Дунавска пъстърва е изключителен обект за спортния риболов. В Австро-Унгарската се е ползвала със статут на „кралска риба“ и лова й е бил разрешен само за знатни личности. В страни като Австрия, Германия и Чехия, дунавската пъстърва е трофеен екземпляр. Притежава умения за хитър и ловъкводен обитател. Лови се трудно на изкуствена примамка. Улова на девон и блесна не е интересен за напреднали рибари и се прави само от начинаещи. Улова на стръв от мъртва рибка дават добри резултати.

Дунавска пъстърва има вкусно, бяло и стегнато месо. Днес вида й се отнася към защитените екземпляри, а причина за намаляване на ръста са замърсяванията на водоемите, намаляване на броя основната му храна скобара и други.